Маса, направена със собствените си ръце от строителни отпадъци

За 3 месеца ремонт строителните отпадъци ме притесняваха… Постоянно изпитвах непреодолимо желание да скривам някъде дефектно парче ламинат, разпадащ се безформен лист гипсокартон, всички пръчки и дъски със изкривени ръждясали гвоздеи…. А може да потрябва! В крайна сметка, всичко, което се вмести под кухненските мебели и зад ваната — остана. Включително и решетката от акрилната вана, която с помощта на прободен трион и отвертка стана строителен “козел”. Тъй като скоро се очаква нов етап от ремонта на апартамента, от козела не решихме да се отървем, но се оказа, че няма къде да се съхранява.

Въпросът с съхранението на строителния козел се реши в полза на малко неуредена, леко клатеща се, но доста мила временна маса.

Реших да споделя своя опит в декорирането на маса само с една цел - ами ако тази не съвсем успешна опит натовари вас с по-интересна идея за преработка или декориране на някои “странни” неща.

Маса със собствените си ръце

Всичко е просто:

• Укрепваме конструкцията, ако има нужда (щракваме върху снимките).
  
• Почистваме от строителен прах, шпакловка, може и да изшкурим, ако желаем.
• Местата на свързване на дъските можем да боядисаме или да ги покрием с плетени мотиви, аз исках да свърша бързо - затова боя.
  
• Вземаме най-безполезните нишки, които в други обстоятелства бихме изхвърлили. За такова нещо е подходяща прежда от тениски, парчета тъкани.
• Оставяме боята да изсъхне и започваме монотонната, но успокояваща занимание - обвиваме дъските с прежда.
  
• Плотът беше плетен на една кука, под формата на правоъгълник с релефни колони. Можеше да се намери по-бързо, практично и не толкова трудоемко решение, но за мен важен беше процесът на релаксиране от плетенето, и тогава не можах да измисля нищо по-добро от това да изплета огромна неподвижна кърпа за масата.
  
• Закрепваме плетената покривка към дъските с мебелен телбод. Сега масата може да се изчисти само с прахосмукачка…
• Използваме по предназначение.

Как така се получи, че нито един цвят не се съчетава, всичко е криво-наклонено, на места дори не довършено, но все пак го заобичах. Понякога се появява нуждата просто да създаваме, да работим с ръце, без да планираме и без да разчитаме на резултата. Това е именно такъв случай - на козела бяха „навити“ всички притеснения и тревоги, които ме съпътстваха през последните 10 месеца, всички грешки и неуспехи.